Топлоизолация

Топлоизолацията на една сграда, заедно с качествена дограма и с добро архитектурно разположение, е от особено голямо значение. Проучвания показват, че при наличие на добра изолация емисиите на въглероден диоксид от отопление и електричество на жилища могат да спаднат със 75 % на годишна база, като в допълнение и разходите за отопление на домакинство намаляват значително.

Гипсокартонените плочи и гипсовите мазилки имат сравнително добри топлоизолационни характеристики, но не са топлоизолационен материал. В системите гиспокартонените плоскости се комбинират с изолационен материал, като същевременно с това, поради химичната формула на гипса, разполагат с качеството да регулират в малки граници влажността в закрито помещение.

Първите законови изисквания относно енергийната ефективност на сградите се появяват през 1965 и ограничават коефициента на топлопроводимост за стени на 1,7 W/(m.K) (за сравнение в действащите в момента норми е 0,35 W/(m.K)). В българското законодателство действаща в момента е Наредба 7 : „Икономия на енергия и топлосъхранение”, която определя изисквания към инвестиционните проекти, контролиращи физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания.